Има ли смисъл от частните уроци и курсове?

декември 29, 2008 в 2:38 pm | Публикувано в Образование | 8 коментара
Етикети: , ,

https://i2.wp.com/i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/05/0e351f9d84.jpgНа всички ни е известно, че в България има хиляди фирми, които предлагат частно обучение било то със цяла група или самостоятелно. Който тръгне може за минути да намери учител по български език, математика, английски език или друг предмет, който се преподава в училище или в университета. Основният въпрос е има ли нужда от тези курсове и помагат ли те с нещо на своите посетители?

Голяма част от учениците, които ходят на курсове, алианси и частни уроци са 7 клас. Посещават ги основно заради предстоящият им изпит в края на годината. Това, което съм забелязъл е че тези курсове са посещавани от два вида ученици, едните са тези които се справят много добре и нямат голяма нужда от помощ, но родителите им искат да са сигурни, че децата няма да тръгнат по лош път, или да се провалят и ги пращат на уроци, другите пък са тези, които не харесват учението, не искат да учат и мечтаят за деня на своето завършване( който при много от тях идва със закъснение или въобще не идва).

Макар че двете групи са с различно отношение към учението и двата лагера проявяват еднакви „симптоми“. Стоят на чиновете 6 часа ( или 3, или 9, или 12 има различни курсове ), но не правят нищо съществено, привидно изглежда, че слушат, но нямат никакъв интерес, от това което казва учителката. Децата, които по принцип добре се справят и си учат редовно не ги интересува, това което им преподават, защото смятат, че са научени на всичко, а другите само седят и си гледат часовниците, в очакване това мъчение да приключи по-бързо.

Какво се получава? Децата си стоят послушни и необезпокоявани от учителката, която се радва на тишана и преподава, а учениците не научават нищо просто защото нямат интерес от това. Най-често се получава тази ситуация. Родителите са хвърлили много пари за да платят таксите за тези уроци, а детето в края им си знае точно толкова колкото и преди да започне. Тук не става дума за умни и тъпи деца, става дума за мързелът, който е налегнал всички.

Можем само да се радваме, че измежду хилядите деца, които ходят на скъпоплатени уроци има и такива, които знаят, че те ще им помогнат и все ще научат нещо ново, което ще им бъде полезно. Те внимават и се опитват да научат колкото се може повече. Такива деца казват, че учителите са добри и преподават лесно и приятно. Останалите деца пък казват “ тя даскалката не става, не може да ни обясни“. В крайна сметка има и учители, които просто не могат да се справят с преподаването, но по-голямата част от тях са квалифицирани за това, и го правят по най-добрият възможен начин. Проблемът е в децата, че са мързеливи. Тези неща най-често започват да се проявяват още в ранна детска възраст, когато родителите имат силното желание децата им да знаят всичко по английски, немски, математика, български, а децата все още копнеят по цял ден да играят на компютъра фифа или старкрафт.

В крайна сметка мързелът е голяма пречка за всички. Кога ли той ще отмине? Кога ли децата ще станат по-трудолюбиви? Ако трябва да чакаме няколко деситилетия пак ще е добре, защото ще знаем, че все някога положението ще се оправи.

Advertisements

8 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. В края на краищата родителите гледат да им е мирна къщата, децата трябва да са ангажирани с нещо.

  2. Е, това нормално ли е според теб 🙂 Според мен родителите не трябва да се чудят как да изгонят децата си от дома, за да останат на спокойствие, а трябва да им помагат във всичко, с което се захващат, и най-вече с училището.

  3. Родителите да помагат най-вече с училището? Говорим за едни класове, които са близко до пълнолетието. Ходенето на уроци е част от това сам да си помогнеш, което по същество представлява живеенето на големите хора.

  4. плс бивши съм написал, исках да кажа близко.

  5. Не би трябвало учениците да ходят на частни уроци, ако с образователната система всичко бе наред.
    Евентуално,ако някой има затруднения с даден предмет, само тогава.

    Обаче при нас се получава, че по разните изпити, които се нароиха като термити в паянтовва къща се оказва, че влиза материал, който не се учи в училище, а уж не бива да е така. Всичко е нагласено, за да се вземат пари, а не учениците да научат нещо и да имат полза от него.

    тук http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=54

    съм писал някои мисли за злоупотребите с образованието.

  6. Статията за матурите е инетресна, Божо. За що не я поместиш на форума на http://www.priziv.org – мисля, че има място там.
    А на темата- аз също съм посещавал частни уроци 7ми клас, но за да се явя на конкурсните изпити след него.
    Просто образователната система нарочно е устроена така, че да даваш пари, а не за да те научи на нещо.
    Грубо казано заради това и се присъединих към Призив, ама това вече е малко по-друга тема 🙂

  7. Частните уроци са изключително необходими в днешно време.Първо там срещаш себеподобни, които наистина знаят какво искат за себе си.Осъзнали се амбициозни и умни деца.Казвам го, защото имам вече опит.Образователната ни система е доста остаряла и няма как да научиш повече ако не посещаваш курсове.Имам бегла информация за немското образование (и двете ми деца са студенти там).Оказа се например,че там се учи висша математика в средният курс.За бг. студентите това си е ужасно наваксване.Освен това немските дипломи са напълно реални на ниво средно образование (за разлика от нашите)За един изпит в елитен университет се учи 2месеца по 15 часа на ден за да имаш шанс да го вземеш.Много справедлива е тяхната система за оценяване и който оцелее наистина е подготвен за една сериозна кариера.За жалост тук това скоро няма да се случи

  8. Как да дам преценка като моите деца – и дъщеря ми, и внукът ми – без частни уроци се справиха с всички приемни изпити (вкл.и за висше образование)? Вярно, това беше назад във времето, но за внука ми не толкова много.
    Навремето моя колежка цяла година не ми говори, защото не можа да повярва, че дъщеря ми няма готови теми по български за СУ (една година след влизането на моята и нейната дъщеря кандидатства в СУ). Помисли, че не искам да ù ги дам…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: