За компютърните игри…

декември 25, 2008 в 7:49 am | Публикувано в Аз | 4 коментара
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/static.howstuffworks.com/gif/best-games-never-made-6.jpg( Това на снимката не съм аз, намерих я случайно чрез google. )

В тази статия ще говоря за нещо любимо на всички, за нещо с което са израснали много деца и продължават да растат до ден днешен. Компютърните игри – вечният огън пламтящ в монитирите на нашите машини. Всеки е играл компютърни игри като започнем от 4 годишните и стигнем до 60 годишните ( е има изключения, колкото по-нагоре във възрастите отиваме, толкова повече намалява бройката. )

За мен и за голяма част от приятелите ми игрите бяха нещо свещено. А пък познанията ни около компютър се въртяха около натискането на кръглото копче за пускането на компютъра и придвижването на мишката до иконката на играта. Може би имам късмет, защото имам по-голям брат, който имаше какво да ми покаже, а по – радостното беше, че искаше да ми го покаже, не като повечето големи братя, които само бият своите малки братчета.

Помня че за пръв път седнах на компютър 1997/98 година някъде. Това се случи в нас, за малко време имахме някакъв компютър, който брат ми беше открил ( май му бяха подарили ) . Той пишеше на него разни работи, които му трябваха за университета и за работата, а пък аз цъках с интерес игрите на този компютър. Първата игра, с която се запознах беше Doom ( наричах я „убиването“ ) , може би е била най-първата част на играта, но не знам, защото тогава това не ме интересуваше. Играта се играеше много лесно, взимаш оръжие и почваш да трепаш зелените извънземни. Стрелянето ставаше с голямото копче ( спейса ).

Няколко месеца имахме компютър у нас, но след това изведнъж изчезна, и трябваше да се задоволявам само с рисуваните детски по телевизията. След като започнах първи клас отново се появи някакъв компютър, за който специално купихме и няколко игри. Помня две от тях : Mortal Kombat и Serious sam. Това бяха супер модерни игри ( или поне така разправяха ). Честно казано, ако си ги кача на компютъра, дори сега бих ги поцъкал, донасят добри спомени.

След това постоянно се появяваха и изчезваха няколко компютъра, но аз не правих разлика, защото монитора беше един и същ. Като станах 2 – 3 клас започнах да се бутам по някакви компютърни клубове. Събирахме се 3-4 и ходихме в люлинския клуб. Обикновено играехме за по час, час и половина, но всеки ден… Играехме игри като GTA, когато разбрахме, че има кодове играта започнахме да използваме и тях, което малко ни уби интереса, но продължихме да играем. След тази игра манията се премести върху Кънтър Страйк, играехме с ботове, пуцахме патрони и ядяхме кроасани. Не ни стигаше сингъл играта и шефчето ( работника в клуба ) ни научи как да си правим мрежа.

Това че ходихме на клубове, не ни спираше да играем игри и у дома. Вече всички имахме компютри и най-често вкъщи играехме ФИФА, а като се видим се хвалихме кой с колко е победил ( често хиперболата взимаше превез в тези разговори ) и кой колко трансфера е направил.

След ерата на футболните игри дойде времето на по-така игрите. Научихме се да играем Diablo и WarCraft, дълго време в сингъл, а след като ни прекараха нет и мулти плеър. По цял ден ръшове и вдигане на левел ( забавно беше )

Тези вид игри бяха модерни до преди няколко години, но пък вече бях пробвал всякакви игри и не ми се играеше нищо. Известно време не играех нищо бях се отдал на спорта ( футбол ). Oт тогава до днес понякога си качвам някакви игри на компютъра и си играя за кеф и не по-много време. Такива като Need for speed, Revolt, Super mario и други.

Времето когато детето играе игри е хубаво време, и от джитките може да се научи нещо, не трябва родителите да спират децата да играят, но трябва да се играе умерено. 🙂

Advertisements

4 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. ( Това на снимката не съм аз, намерих я случайно в google. ) – Не си я намерил в google а чрез google и в Интернет!

  2. Благодаря, оправих грешката. 🙂

  3. Безсмислена публикация, написана в стил 14-15 пъпчасал тийн стил 😀 На колко си бе автора?!? 16 най-много ти давам. 😀

  4. На 15, ама то за това са тия статии да се пишат в такъв стил, не да се правим на интересни със сложни обяснения и глупави термини.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: