Защо не харесвате българските филми?

октомври 24, 2008 в 5:36 pm | Публикувано в България, Uncategorized | 4 коментара
Етикети: , , ,

https://i2.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0052/0000052503-article.jpgКогато стане въпрос за кино и филми всички започват да говорят за американски и европейски филми. За продукции като Властелина на пръстените, Голямото пътуване, Хари Потър и други, но никой не се сеща да каже нещо за българските филми.
В последно време няма кой знае колко български филми по кината, но това не трябва да кара хората да говорят, че попринцип българските продукции са боклук и не стават.
Има доста български филми, които си струва да се гледат.  Kомедии като : Рицар без броня, Господин за един ден, Топло, Бай Ганьо, Любимиц 13, Опасен чар и други са наистина стойностни филми.
Може би хората не харесват това че българските филми нямат толкова специални ефекти, и в тях не участват световноизвестни актьори, но заради това не трябва да казваме, че нашите филми не са кой знае какво.
Един от факторите филмите ни да не приличат толкова много на американските продукции е фактът, че  те имат наистина нисък бюджет. Когато режисьорът на филма „Дзифт“ Явор Гърдев беше на гости в „Шоуто на Слави“ стана дума за бюджетът на филма, тогава той заяви, че има филми с много висок бюджет, със среден и с нисък, а когато Слави го попита „Дзифт“ с какъв бюджет е Явор отговори, че е с „особено нисък“.
Според мен българското кино трябва да се спонсорира, защото режисьорите ни имат какво да покажат. Да не забравяме, че имаме и наистина добри млади актьори.
Да се надяваме, че хората ще започнат да харесват повече българските филми, и българското кино да започне да се развива все повече.

Advertisements

4 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Трябва да отчетем, че всичките тези златни български филми са правени в периода 1944-89, след „демократичните“ рпомени е трудно ад се даде пример за добър филм.
    Може би единственото изключение е „Писмо до Америка“ и някоя и друга късометражка.
    но все пак едно време,каквото и да е било, се е отдавало значение на духовното, на културното израстване на населението.
    Сега на хората се гледа като на материал, от който трябав да се извлекат печалби. Колкото повече пошлост и простотия ни заливат от екраните-толкова по-добре за тези, които търсят печалба на гърба на Народа.
    Защото толкова по-лош ще става вкусът на зрителите и толкова по-лесно ще им се пробутва всичко- от откровена порнография и низки страсти, до откровени пи ар, пропагандни и рекламни „филми“, чиято едничка цел ще е да пробутва вякаква стока или „идея“ или „партия“, която пак щее стока, защото ще бъде източник на печалба.
    А българско хубаво кино ещ има пак, когато спрат да се пускат до болка експлоатирани пропагандни теми, като колко лошо било през „комунизма“ и как целият ни живот е част от една сапунено-мутренска действитерност a la „Дунав-мост“.
    Относно първото-е наникой не му се гледа пропаганда и то зле направена пропаганда (поне да имаха качеството на Щатските пропагандни филмчета тип „Деня на независимостта“ или „Пърл Харбър“).
    Отминалият строй, добър или лош си е вече отишъл, хората имат съвсем друг дневен ред вече. Действителността ние достатъчно черна, че да се добавят още черни краски в нея.
    Ако сте гледали внимателно-ще видите, че повечето филми тип „антикомунистически“ са снимани в минорни, тъмни тонове. Тонове, които внушават тъга, мрак, обреченост( за справка депресиите се борят и чрез интензивна светлина и члез едно „шарено“ цветолечение). Който се интересува по-задълбочено от кино, история и история на киното, не може да не забележи приликата на тези филми с тези на националсоциалистическата пропаганда на Третия райх. Отиваш в някой музей на нацисктото „изкуство“ и гледаш- всичко в Райха е изрисувано с топли и живи цветове-отвсякъде греят слънна и усмивки. Докато в противниковия лагер- напротив, мрак, сивота, убити полутонове.
    Та същото и с тези „български“ „филми“. Дори и да не си поддръжник на онзи строй или на идеите, построили го,накрая ти писва някой да те манипулира и да ти казва кое е лошо и кое- не. ти и сам може да видиш до известна степен. А и ти се гледа киноИЗКУСТВО, не пропагандни материали.
    Така преминавам и към втория тип, който посочих. Човек и това не иска да вижда. Тая действителност, от която ум е писнало и едва ли не, вече се чувства обречен, да не намери изход от нея. Тази действителност, която го дебне навсякъде- на улицата, в медиите, тази реалност, коят оти чука на вратата с неплатените или недължими сметки…
    Пускаш телевизора (или даваш парите за една седмица ядене в киното) и какво- пак те напада всичко това. И то зле направено, без вкус, още по-уродливо отколкото е.
    Не, мерси! (нарочно не казвам „благодаря“)
    ко искат родните ни „кино“ дейци да правят сносно и гледаемо кино- нека се учат от добрите образци. И да не се оплакват, че нямат пари. Да оставят настрана равняването със съмнителните холивудски продукти за масовия консуматор, които често пъти, като изключим ефектите, са със съмнително качество и откровено лошо такова. Добър филм може да се направи и само с една камера, или само с един актьор, понякога без думи дори.
    Но киното е изкуство, то е призвание, орис. То се прави със сърце, душа и очи.

  2. Има и други хубави български филми.
    От по-новите, „Граница“ беше добър. „Ти който си на небето“ – много силен филм.
    И други, за които не се сещам в момента
    И някои добри сериали имаше.

    Но общо взето, повечето създатели на филми се опитват да оригиналничат прекалено. Както Георги Черкелов каза за сина си – режисьор – „опитват се за малко време да кажат прекалено много неща. А когато говориш много не казваш нищо“

  3. „Граница“ ,с голата непълнолетна Елена Петрова, по-скоро може да мине в графата детска порнография.
    Доста рпотивни сцени имаше в този филм и много хора бяха отвратени именно от филма,не от това,което се опитва да разкаже.
    И това ми напомня онзи виц: „Кое различава българският филм от порнофилм? Че в порнофилма има негър“ :)))

  4. в последните години разрасналият се брой на български сериали вдигна популарността към бъгларската продукция. между лошите има по накои и добри сериали, участват наистина известни актиьори както от миналото популярни още от социализма, така и популярни нови надежди; дано да се прави нещо измежду тези много неща ще се направат и качествени неща – това е моето мнение


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: