Нощна битка

септември 13, 2008 в 7:39 pm | Публикувано в Uncategorized | 4 коментара
Етикети: , , ,

https://i0.wp.com/features.cgsociety.org/galleryimages/5225/Drop_Bear.jpgСлед като се загубих последния месец дойде време за моята нова статия. Исках много да пиша в блога, но просто нямах тази възможност. Заминах за Германия заедно с брат ми, където си прекарахме чудесно (по тази тема ще пиша отделна статия) .
След като се прибрах в София започнах да звъня на всички приятели за да им разкажа за пътуването, както и за това как прекарах в Германия. Преди няколко дни говорих с мой много близък приятел – Венко. Преди около 2 седмици е играл мач, по време на който се контузил неприятно. Ударил си ръката, за щастие не е счупена, но казва че не е можел да си връзва обувките няколко дни.
Днес отново му звънях да се видим и се оказа, че отново има проблем с ръката, този път не се е контузил по време на футболен мач. Вечерта четвъртък срещу петък е бил нападнат от двама цигани (така ми каза) . Това се е случило в 1 часа през ноща, в кварталa Зонаб5 – пред mall of sofia.

След като се прибирал със свой приятел, тои бил нападнат от двамата непознати, единият от които го изненадал в гръб, а другият вървял право срещу него. Цялата случка продължила около 10-15 секунди, а през това време Венко и неговият спътник се защитавали от ударите на двамата похитители. Приятелят ми получил рана в ръката си, която била причинена от пирон забит в дървен прът, неговият приятел пък бил ударен няколко пъти в главата отново с дърво.

Интересното е че похитителите не са взели нищо, и нищо не са искали, нито пари, нито телефони, нищо…

След няколко минути дошла полицейска кола, за нещастие двамата побойника не били открити, Bенко отишъл до Пирогов, където го превързали… Раната е на такова място че не може да се зашие, а трябва сама да се възстанови.

Е, случват се и такива работи…За нещастие се случват и ще продължават да се случват…
Така че по-добре се прибирайте у дома 22:30 радостни от изминалият ден, отколкото 4:30 с бинтована ръка.

Advertisements

4 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Хъх. Тва е много спорна ситуация. Мога да се прибера, когато аз поискам. В смисъл такъв, зависи къде ходя, с кого ходя, кого познавам и с кого ми се търкат и не са добри взаимоотношенията ми. Съжалявам за приятеля ти, но съм сигурен, че ще се оправи. Пък и още сте малки, в смисъл къде ми се мъкнете по 4-5 часа през ноща, то вярно, че в момента е масовизация с 12-13-14-15 годишни по дискотеките, ама все пак… Внимавайте и от къде минавате. 🙂

  2. Да, прав си, но всъщност Венко е на 26 години, но напоследък казва че само лоши неща му се случват.

  3. Така ще е, докато живеем в разграден двор, а не в държава.

    Много гадна ситуация.

    А за прибирането навреме съм напълно съгласен.
    Не че винаги е възможно, но е силно желателно.

  4. Здравейте!

    Жалко,че поводът най-сетне да се разпиша и аз в този блог е твърде неприятен.
    Но нямаше как- аз съм „героят“ на статията и считам,че трябва да внеса малко „яснота“.
    Някои от коментарите, включително и на едно от ченгетата, които пристигнаха, бяха от рода на

    „къде са тръгнали по нощите“.

    Ами, нека първо да кажа къде бях тръгнал.

    Бях тръгнал да се прибирам след уморителния работен ден.
    А защо толкова късно, въпреки че не работя чак до 1 след полунощ- след работа бях на една

    изложба в Министерството на културата, където се докоснах до изкуството на Далечния изток.

    Веднага след нея,аз и други мои съмишленици бяхме на сбирка, където обсъждахме проблемите на

    образованието, и това как да направим така, че да бъде то достъпно за всички, а също и

    качествено.
    И тъй като, когато си ентусиаст, движен от идеалистични подбуди, а не някакъв тип от оная

    гмеж, която е спонсорирана от разни „тъмни“ фондацийки, аз и почето ми съмишленици се налага

    да провеждаме подобни мероприятия след работно време, защото сами изкарваме хляба си.
    Като се има впредвид, че това не е протоколното отбиване на номера, когато са дадени някакви

    пари, които трябва да се „усвоят“ някакви пари, съвсем естествено е, че дискусиите могат да

    продължат до късно през ноща.

    Спирам дотук с обяснението, защото всъщност не съм длъжен,а и никой като мен, не едлъжен да

    дава обяснения,защо е навън в топла, още носеща жаркия дъх на лятото, вечер.
    Ще излезе, оправдание, а трябва ли човек да се оправдава,че в града му бродят престъпници

    необезпокоявано.
    И то уж Центъра, на уж европейска държава, по оживени булеварди и денонощни магазини? На

    метри от СДВР-Столичната дирекция на вътрешните работи?
    Въпросът би следвало да бъде- „А къде са тия „органи“ на „вътрешните работи“, които би

    трябвало да следят за спокойствието на нормалните граждани ? „.

    Вижте, живял съм, макар и не много (преди 1989) във времена, в които човек човек можеше и да

    не се прибира отвън, защото беше спокойно и чисто навсякъде. Детския глъч летно време не

    стихваше до късно, децата се разхождаха и играеха по улиците съвсем спокойно, спокойни бяха

    и родителите им,а вратите не се заключваха.
    Беше нещо нормално и да си ходите на гости по дворовете, без покана дори, но просто, когато

    човек виждаше друг човек да влиза в дома му, не виждаше враг, престъпник, мародер-изедник, а

    приятел. Споменавам дворовете, защото след малко като опиша случая, ще стане дума и за тях.

    Само искам да „натъртя“ на това, че когато всякаква паплач безчинства по улиците- вниманието

    трябва да бъде обърнато именно към тая сган и противодействието и , а ен върху хорицата

    станали нейни жертви.
    Наслушали сме се, нагледали и начели на обрани, пребити, убити, отвлечени и изнасилени.

    Да питаш някого, когото са пребили къде е тръгнал нощем по улиците е все едно да питаш

    някого защо излиза навън при положение, че някой дрогиран лумпен може изведнъж да почне да

    стреля напосоки. Виновен е не застреляният,а стрелецът, също и службите, които трябва да

    следят такива елементи да бъдат неутрализирани.

    А сега конкретно за това, което ми се случи.

    Както Явор описа, действието се разви точо срещу Маll of Sofia, на централно, оживено и

    осветено място. На един хвърлей от СДВР.
    Бяхме застанали на ъгъла на кръстовището, до светофара, аз и един приятел, с когото бяхме на

    въпросната дискусия. Той трябваше да продължи към тях си, а аз, почти стигнал у дома, да се

    прибера. Съвсем кротко и спокойно си разговаряхме по повод на събитията от вече отминалия

    ден, обсъждахме впечатленията си, бяхме и под въздействието на прекрасната излоба, на която

    бяхме, а не някакви опияти като гадините, които ни врехлетяха ненадейно.

    Момчето, с което разговаряхме минута-две преди това, ми обърна внимание, че в близкия

    безистен някакви типове вече за „втори път влизат“. Мястото е вход към жилищна кооперация с

    двор и паркинг, и обикновено разни гамени го ползват като тоалетна.

    Оказа се, впоследствие, ме нападателите са дебнели случайни минувачи.

    И така,в един момент както си говорехме с моя приятел за изкуството на Далечния изток и

    пробемите на образованието, изведнъж с нечленоразделни звуци двама типове (има л изначение,

    че бяха и мулгави, особено единият, след като са типове) тичешком ни връхлетяха и заудряха с

    дървета.

    Всичко се разви за около десетина секунди. Човек дори и да е въоръжен, трудно би реагирал

    при такава ненадейна атака. Най- малкото, ако си очаквал нещо подобно или си видял, че

    някакви „хора“ имат враждебни намерения- мегдан за реакции- голям. Да се биеш, да побегнеш,

    да викаш за помощ, да извадиш оръжие, да направиш няколко крачки назад, където има денонощни

    пицарии и закусвални, стоянка за таксита и клиенти, които доста често са полицаи и сотаджии

    на дежурство, ако щеш можеш да с изахлупиш главата и да се стегнеш, за да поемеш ударите,

    или пък да се напавиш на умрял…

    Обаче, когато ти връхлетят така, единственото, което виждаш е как найлоновият плик с вещите

    се къса и изсипва на платното, никой от множеството шофьори на кръстовището не спира да

    помогне, ами направо карат през нещата ти, и въпреки че единствено усещаш ударите, дории не

    осмисляш какво става и си викаш : „Я, да ис събера бързо партакешите, че тия каруцари ще ми

    смачкат всичко“.

    Всичко това за почти един миг, дори нямаш време да мигнеш.
    „Смелчагите“ бяха избягали, а приятелят ми звънеше на полицията. Чак тогава забелязах, че

    дясната ми ръка кърви силно и, че целите ми дрехи са в кръв.

    Наистина, някаква полицейска джипка дойде почти веднага. Уж тръгна на оглед, в това време

    дойде патрулка и ни взе показания.
    Посъветваха ни да идем в „Пирогов“, ако искаме да си извадим медицински, а на другия ден да

    идем в 3 РПУ да подадем жалби.

    Е, замъкнахме се в „Пирогов“, пьтьом установихме, че не сме в много добро физическо

    състояние. Другото момче имаше кървав белег на челото- ударили са го в главата и за момент

    изгубил съзнание, аз пък с обеждвижена и кървяща дясна ръка и болги в другата, в ребрата и в

    гърба. Да не говорим, че десетина дена преди това, при игра на футбол, за малко да си счупя

    конутзената ръка, която все още беше обездвижена от контузията.

    Еми хубаво, снимаха ни, превързаха ни, биха ни инжекции против тетанус, от които, май, ни

    стана лошо и се прибрахме до нас.

    Намерихме и едно от „оръдията“ на престъплението- дъска със стърчащи ръждиви пирони от нея.

    Според мен, нападение с подобно оръжие си е чист опит за убийство, потвърдиха го и лекари и

    полицаи- момчето, което нацелиха в главата, можеше и да го убият с това. Да не говорим, че

    ваденето на око ти е „в кърпа вързано“.

    Няма да описвам каква сутрин рпекарах, мъчейки се, да МЪЧЕЙКИ СЕ, да заспя. Гади ти се, а не

    може на нито една страна да легнеш.

    Малко по-късно през деня, вече се замъкнах до службата, защото имах направление за „Временна

    нетрудоспособност“, а и без друго тряаше отново да с емъкна по лекари.
    В „Пирогов“ не ни дадоха медицински. Трябвало в „Съдебна медицина“ в работно време.
    Аз не отидох, моят приятел също, но пък все пак отишъл и подал жалба.

    Казали му, че май издирват вече същите тези „хора“, тъй като вече имало няколко подобни

    идентични жалби за нападения, около мола. Но не могли нищо да направят, понеже там имало

    „много вътрешни дворове, където като ги видели престъпниците се криели“.

    Е, имах си хас. Няма да се крият:) Сигурно, за да се реши проблемът с престъпността, трябва

    просто да премахнем вътрешните дворове по тая логика.

    Съвсев лесно може да се намерят и неутализират подолните типове в района. Гражданите там

    непрестанно се оплакват, че до денонощният магазин з аалкохол се събират какви ли не уроди-

    пияници, травестити, клошари. Че се излежават освен безпризорни хора и безпризорни кучета и

    е пълно с бълхи, нищо е е централен столичен булевард. Че служителите от близките магазини,

    вечер ги е страх да си тръгнат.
    Куките, чисто и просто трябва да прочистят улиците от такива елементи. Какво би им коствало-

    дори не става дума за престъпления, където играят милиони левове, а за елементарна сигурност

    по улиците.

    Ала явно уж непрекъснато минаващите оттам патрулки не внасят респект. А и какъв ли респект

    може внесе някой, който просто вдига рамене и те пита къде ходиш по нощите, вместо да

    поразпита продавача за алкохол за нападателите.

    Тия типове съм сигурен,че ако поискам още днес мога да намеря. Просто ми се наби един

    детайл, че две шаврандии ни гледаха, докато звъним на полицията и като разбраха, че идват

    куките, побегнаха. Същите две, по-късно и пред полицията, споделено, ни направи впечатление,

    че се познават с продавача от магазина за алкохол, покрай който минахме, а и двамата

    нападатели са си били там и са разговаряли с двете.
    Просто най-обикновен квартален контингент пияни, дрогирани клошинги.

    Естествено, полицията няма да направи нищо. Аз ако искам, мога да раздам правосъдие.
    Но дотам ли живеем- в Дивия Запад- това ли беше Запада, към който тръгнахме?
    „Изтокът“ го помня и си беше много хубав и спокоен.

    А вие, когато минавате покрай Мол София, дори и денем, внимавайте. Внимавайте,където и

    когато ходите.
    Дебнете се като зайци, дебнете се като кучета.

    Така ще е докато ни владее апатията, и не се върнат старите времена на ред и спокийствие.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: